Намерих те в реалност странна,
Във ромона на падаща вода,
Във призрак на луната ранна,
Във стъпките на своята душа.
Не знаеше ли,съществувам.
Не знаеше ли,че не си сама?
В проблясък на нощта сънувам
Към мен протегната ръка.
И сякаш в огледало отразена,
Пред мен е странница една.
В мираж неземен съм на сцена.
Играя себе си и теб сега.
Дали ръка съм аз подала?
И ти ли беше мене там?
Но знам-света ми си разбрала,
А как успяла си –не знам…